Как да проектираме живота си чрез действия?

Всяко действие води до своето последствие. Когато извършим нещо то ще остави своят отпечатък, своята сянка върху живота ни.

Връзката между мисъл, чувство и действие е реализирането на душата в триизмерния свят, в който живеем.

Когато сме структурирали добра мисъл, после сме я заредили с положителна емоция трябва да я проявим в материалния свят чрез положително действие. Често всичко се проваля точно в този етап. Колкото и да мислим позитивно. Колкото и да са положителни емоциите ни. Ако нямаме положителни действия за да се материализира това, което желаем след това винаги нещата няма да се случват както искаме. Най-важната част за проявяването в материята е волята вложена в положително действие.

Всички хора проявяват воля. Просто често някои от тях я влагат в обратна посока и това води до деструктивно проявяване. Или работят сами срещу себе си. Дори липсата на действие е вложена воля в посока бездействие. Това измаря много повече защото съзнанието мислено извършва процеса многократно, сетивата усещат болка или тревога от това, че нещо има да се извършва. Тялото го усеща като огромна тежест, товар. Но волята работи в обратна посока и противодейства на процеса. Тогава имаме огромно разкъсване в трите измерения на проявление.

В ментално ниво, в астрала и в материата. Триединството в човека е разкъсано и това довежда до редица блокажи в тези тела/материалното, менталното, емоционалното и другите енергийни обвивки/. От тук вече се започва и проявата на болести както и на проблеми в ежедневието.

Отказ от действие заради очаквано разочарование от резултата.

Научете се да действате като изразявате своето намерение. Но не се вкопчвайте в очакванията си как и какво ще се случи от действието ви. Защото точно тук ще се прояви волята в негативен аспект. Веднага чувството за самосъхранение ще каже, че няма нужда от тези излишни действия. Причини веднага ще се намерят много, които да породят спиране на процеса. И така ще се озовете в началото на пораждане на мисъл, емоция, желание за реализиране. Докато се стигне до момента на действие.

Разликата между намерение и очакване.

От съществено значение е да се направи разлика между намерение и очакване. Това е една от грешките за разбиране на действието и проявата на действие.

Често хората имат огромни очаквания и само тога действат. След това разбира се идват огромните разочарования. За да се предотврати това трябва да се направи разлика в намерението за действие и очакването от това действие.

Намерението задава само посоката.

Когато изразим намерение ние само задаваме конкретната посока за действие. Там не влагаме никакви очаквания.

Поради тази причина и не се разочароваме.

Просто действаме. Разбира се организирано. С конструктивни мисли и емоции. Наслаждаваме се на процеса на действие, което води до още благоприятни емоции и мисли. Но тук не е задължителен определен резултат.

Очакването

Очакването изисква конкретен резултат.

Вкопчваме се в резултата и всичко друго ни кара да се усещаме нещастни.

Пълно противопоставяне на нещо друго да се прояви като краен резултат.

Но в повечето моменти ние не сме сами в процеса. Зависим от хора и обстоятелства, които могат да се развият по всякакъв начин. Огромна болезненост се проявява когато нещата не се случват както искаме. thebookoflife

Често това се случва когато искаме да контролираме целият процес.

Много сме критични към другите и себе си.

Действието

• Формулираме намерението си на положително изразена мисъл.

Без да използваме негативни думи в образуването на желанието си.

Пример: Не искам да съм болен! /Мозакът отхвърля негативния израз. И запомня Искам да съм болен./ Важно е да изразите намерението си като кажете: Искам да съм здрав!

Тогава сте положили положителна мисъл с положителен изказ.

• Зареждате я с положителна емоция. /Честа грешка за емоциите е, че когато хората мислят уж за това, което искат те по-скоро са фокусирани върху емоцията от липсата на това, което още не са получили. В този случай с нашият пример - би бил негативният фокус върху самата болест и проблема, че не сме здрави. Тогава колкото и да си мислим, че изпитваме положителна емоция, това не е така. Ние по-скоро изпитваме огромна болка от липсата си на здраве. Страх от това, че няма никога да се оправим. И най-вече върху болката, която ни носи самата болест.

• Важно е да изразяваме намерението си в сегашно време. /Друга грешка, която стопира процеса е когато използваме бъдеще време. 'Ще' е някъде в бъдещето и може да си остане завинаги там. /Агонията от това да се очаква голямото добро някога в бъдещето не е по-малка от това да живее човек в болката си от това, че нещо лошо никога няма да свърши. /И да се очаква непрекъснато някога да дойде очакваното голямо добро/.

• Важна е вярата в намерението. От там ще дойде и силата в действието. Толкова силно трябва да вярваме, че да усещаме вече приятното усещане от самото си действие и случването на нещото, за което влагаме намерение.

• Реално ако искаме да сме здрави и знаем, че нещо ни помага да се подобряваме не трябва да спираме да полагаме ежедневни грижи да го правим. Защото както знаем процеса е обратим. Ако нещо ни е разболяло. То е защото наши постоянни действия са довели до този резултат. Значи наши положителни действия с цел подобряване на здравето ще доведат до неговото подобряване.

• Нашите действия сега са нашите отражения в бъдещето! /Помислете какво искате да видите след време/. Дали ще сте доволни когато е пред вас..